Един от най-честите въпроси сред фрийланс дизайнерите е: Колко да таксувам? И още по-точно – Как да определя цената на услугите си така, че да е честна, устойчива и конкурентна?

Истината е, че няма универсален отговор. Но има три основни модела, които ще срещнеш навсякъде – почасово заплащане, фиксирана цена по проект и ценообразуване, базирано на стойност.

В тази статия ще разгледаме плюсовете, минусите и кога кой модел работи най-добре. За нас, в реалния свят, не за Крис До.

1. Почасово заплащане (Hourly pricing)

Какво представлява:

Таксуваш клиента за всяка изработена часова единица – примерно 40, 60 или 100 лв./час.

За предлочитане в евро или долари, за да изглежда по-достъпно. Пък и така се харчат парите докато пътуваме, защо да не си го направим по-лесно?

Предимства:

• Лесно за обяснение и обосновка, особено при непредвидени обеми работа.

• Честно за двете страни при проекти или задачи с неясен обхват.

• Подходящо за начинаещи, както и за напредналите дизайнери, които не могат ясно да естимират, оценят и продават труда си.

Недостатъци:

• Няма стимул за ефективност – колкото по-бързо работиш, толкова по-малко печелиш. Малко контра-интуитивно, как мислиш?

• Клиентите понякога се стресират от липсата на крайна/максимална сума. И вероятно имат нещо предвид, така че по-добре да го изговорите преди да е станало късно.

• Не работи добре за проекти с висока стойност и опитни дизайнери. Да приемем, че аз например таксувам 5 пъти повече на час от друг дизайнер. Но пък имам два пъти повече години опит, върша по-качествена работа и работя пет пъти по-бързо. Колко трябва са е часовата ми ставка - 5х, 6х, 10х?

Подходящо за:

• Малки задачи и поддръжка (след изпълнение на сериозната работа)

• Ретейнъри (ежемесечните плащания, които покриват сметките)

• Почасови консултации, работилници или фрагментирани и непланирани задачи

Съвет: Използвай таймер или софтуер за проследяване на време, за да има пълна прозрачност. Ако питаш мен един споделен Google Spreadsheet е достатъчен, но може да пробваш и Toggl, Clockify, Assista и др.

2. Фиксирана цена за проект (Project-based pricing)

Какво представлява:

Определяш твърда цена за цялостния проект – например 1500 лв. за лендинг страница.

Предимства:

• Клиентът знае точно каква е инвестицията. Той си е направил сметката.

• Позволява ти да планираш времето и ресурсите по-добре. Ако си добър, ще бъдеш награден.

• Може да е по-доходоносно, ако си ефективен(на).

Недостатъци:

• Изисква добро планиране и много ясно дефиниране на обхвата, което понякога не може да стане без да инвестираш време и енергия в проекта.

• Риск от "scope creep" – клиентът иска повече, отколкото сте договорили. Или е по-претенциозен. Или просто иска да те изцеди докрай (има и такива).

• Трудно се адаптира към промени по време на проекта - трябва да се договарят нови deliverables, да се пазариш за още пари, да се подписват анекси и тн.

Подходящо за:

• Уебсайтове, идентичности, UX проекти с много ясно дефиниран обхват

• Клиенти, които не обичат „изненади“ и търсят една крайна цена за всичко.

Съвет: Добави буфери за ревизии и непредвидени задачи в офертата си. А пък ако искаш да си спестиш бъдещи проблеми и да има и печалба на края на деня, естимирай си работата почасово и дай двоен на това фиксиран бюджет. Това би трябвало да покрие всякакви непредвидени ситуации, без да се налага да искаш допълнително заплащане.

3. Базирано на стойност ценообразуване (Value-based pricing)

Какво представлява:

Определяш цената според стойността, която твоето решение носи на клиента, а не според времето, което ще ти отнеме.

Например, Ако правиш лендинг страница, която ще помогне на клиента да привлече инвестиция от 100 000 лв., защо да струва само 1500 лв.?

Предимства:

• Отразява реалната стойност на труда ти.

• Клиентите те възприемат като партньор, не като изпълнител.

• Потенциално много по-високо възнаграждение.

Недостатъци:

• Изисква бизнес ориентирано мислене и разбиране на клиента. Повече проучване, планиране и стратегия.

• По-трудно е за нови дизайнери без опит или доказани резултати. Но ако това е твоя казус, винаги можеш да вземеш нормалното си заплащане и да договориш процент от печалбата или компанията. Това работи, ако можеш да допринасяш дългосрочно за бизнеса на клиента.

• Може да е трудно за обяснение без добър storytelling и sales умения. Намери Alex Hormozi в YouTube, ще ми благодариш по-късно.

Подходящо за:

• Дизайнери с опит, кейсове и силна комуникация

• Клиенти, които търсят резултат, а не просто дизайн

Съвет: Задавай въпроси като „Какъв е бизнес ефектът от този проект?“ или „Как ще измерим успеха?“ – така показваш мислене извън визуалното.

Кой модел да избереш?

Няма правилен или грешен. Най-добрите дизайнери използват различни модели в зависимост от контекста:

• За поддръжка или дребни задачи → почасово

• За типови проекти → фиксирана цена

• За ключови бизнес инициативи → базирано на стойност

Важното е да можеш да обосновеш избора си, да комуникираш ясно и да предложиш стойност.

Ние в KICKFLIP сме изтествали всички модели, за които можеш да се сетиш. В момента сме изградили свой собствен - комбиниран метод - взимаме 12к евро на месец, със 100% предплащане и добро планиране на всички включени активности през месеца. Взели сме сигурността на дизайн абонамента, result-oriented подхода на фиксирания бюджет и времевото маркиране на труда като усилия и ресурс, който се инвестира. А след като дадем истинска стойност на клиента, той става дългосрочен, или ни дава дял/процент от печалбата.

Заключение

Ценообразуването е повече изкуство, отколкото наука. Но колкото повече опит имаш, толкова по-лесно става. Няма нужда да гадаеш – експериментирай, тествай, говори с други дизайнери.

И не забравяй: цената не е просто число. Това е начин да заявиш стойността си. Колкото и да обичаш работата си, парите винаги имат значение.