Преди да започнеш
Знаеш какъв тип дизайн предлагаш (лого, сайт, социални мрежи, бранд).
Имаш поне груба представа колко часа ти отнема подобен проект.
Готов си да мислиш за фрийланса като бизнес с числа, не като хоби.
1. Изчисли минималната си часова ставка
Преди да сложиш цена на проект, трябва да знаеш под коя граница губиш пари. Тази граница не е усещане, а сметка.
Събери месечните си разходи (наем, сметки, храна, транспорт, софтуер, осигуровки). За повечето хора в България това е между 1500 и 30 евро
Добави колко искаш да ти остава над разходите.
Раздели на реалните billable часове. Не 160 на месец, а 80 до 100, защото останалото отива за комуникация, търсене на клиенти и администрация.
Резултатът е минималната ти часова ставка. Под нея не работиш, точка.
Съвет: Направи тази сметка веднъж в таблица и я дръж отворена. Ще я ползваш при всяка оферта.
2. Спри да продаваш часове, започни да продаваш резултат
Часовата ставка е за твоята вътрешна сметка, не за клиента. Ако кажеш "13 евро на час", клиентът брои часовете и се пазари. Ако кажеш "логото струва 250 евро", той купува резултат.
За всеки проект се питай: какво получава бизнесът от това? Ново лого за фирма, която иска да изглежда сериозно пред корпоративни клиенти, не е "задача за 150 евро", а инвестиция, която работи години. Мисли в тази посока, не в брой часове.
3. Тръгни от реални пазарни диапазони
За начинаещ в България (2026), ето реалистични фиксирани цени, от които да стъпиш:
Лого: 150 до 300 евро
Пълна бранд идентичност (лого, цветове, шрифтове, насоки): 800 до 1250 евро
Пакет от 10 до 12 Instagram поста: 130 до 250 евро
Едностраничен сайт (landing): 500 до 10 евро
Многостраничен сайт: от 1100 евро нагоре.
Това са ориентири за начинаещи, не за senior дизайнери. Позиционирай се в долната или средната част, докато нямаш препоръки, и вдигай с всеки следващ доволен клиент.
4. Настрой цената спрямо обхвата, не спрямо настроението
Една и съща "страница" може да е 500 или 20 евро според обхвата. Затова цената идва след въпросите, не преди тях. Питай:
Колко екрана или страници включва?
Клиентът има ли готово съдържание, или ти го структурираш?
Има ли анимации, интеграции, форми?
Колко ревизии очаква?
Всеки "да" на нещо сложно вдига цената. Направи си проста надценка: базова цена плюс добавки. Така имаш логика зад числото, а не усещане.
5. Предложи 2 или 3 пакета вместо едно число
Едно число кара клиента да реши "да" или "не". Три пакета го карат да реши "кой". Това е много по-добра позиция за теб.
Базов: лого + основни файлове. 200 евро
Стандартен: лого + цветове + шрифтове + кратки насоки. 350 евро
Пълен: всичко от стандартния + шаблони за социални мрежи. 150 евро
Средният пакет почти винаги изглежда най-разумен, а ти вдигаш средната стойност на проектите си, без да натискаш никого.
6. Кажи цената без да се извиняваш
Най-добрата ценова стратегия се проваля, ако кажеш числото със свито гласче и веднага добавиш "но може и по-малко". Начинът, по който казваш цената, е част от цената.
Кажи го просто и спри да говориш: "Проектът струва 350 евро, с 50% авансово." После мълчи. Тишината е неудобна, но е твой съюзник. Ако клиентът приеме без никакво колебание всеки път, вероятно си твърде евтин. Здравословно е да чуваш "не" в половината случаи.
Съвет: Прати офертата писмено, не устно. На хартия числото звучи по-професионално и ти не се разколебаваш в разговора.
Ако си нов фрийлансър и въпросът "колко да искам" те парализира, не си сам. 78% от новите фрийлансъри се подценяват в първата година, не защото са лоши, а защото никой не им е обяснил как се смята цена. Това ръководство ти дава конкретна рамка за българския пазар: след него ще можеш да сложиш ясна цена на всеки проект, без гадаене.
Заключение
Ценообразуването не е талант, а система: знаеш минималната си ставка, продаваш резултат, тръгваш от реални диапазони, настройваш спрямо обхвата и казваш числото без извинения. Направиш ли това веднъж, следващият проект е много по-лесен.
Следваща стъпка: превърни цената в оферта, която печели проекти, не само съобщава число.