Ако си дизайнер – фрийлансър или част от малка агенция – сигурно си се сблъсквал(а) с това - клиентът те пита „А ти с какво точно се занимаваш?“ или "Можеш ли да ми покажеш нещо подобно?".
Ако този въпрос идва на първата среща, значи личният ти бранд не работи достатъчно добре за теб.
В идеалния сценарий клиентът идва при теб, защото вече е получил усещане за:
какво можеш,
какъв стил имаш,
какъв човек си и дали „сте си по мярка“.
В тази статия ще ти покажа как да създадеш доверие още преди разговора, така че потенциалните клиенти да те възприемат като сериозен партньор, а не просто „още един дизайнер“.
1. Ясно позициониране = по-малко обяснения
Ако личният ти сайт или профил в LinkedIn започва с „Аз съм графичен дизайнер, който се интересува от визуални комуникации“ – време е за ъпгрейд.
Твоето позициониране трябва да бъде:
ясно,
конкретно,
ориентирано към клиента (не само към теб).
Пример: „Помагам на стартъпи да създадат силна визуална идентичност, която им помага да се отличат от конкуренцията, да привличат инвестиции и нови клиенти.“
Най-често срещани грешки при позициониране:
Прекалено общи описания – „Аз съм дизайнер“ не казва нищо конкретно.
Твърде технически или вътрешно-жаргонни термини – ако не си сигурен(на), че клиентът ще ги разбере, по-добре не ги ползвай. K
Без фокус – твърде много неща в едно: „правя уебсайтове, лога, социални мрежи, презентации, и още“.
Какво можеш да направиш:
Задай си въпросите: Кой е моят типичен клиент? С какво му помагам? Какъв резултат получава?
Избягвай терминология, която звучи добре само в дизайн среда, но не казва нищо на клиент.
Използвай език, който клиентът би използвал, когато търси решение на своя проблем.
Покажи стойност, не титли.
2. Портфолио, което разказва истории (не просто показва картинки)
Повечето дизайнери показват проекти. По-малко от тях разказват защо тези проекти имат значение.
Добрият дизайн продава, но понякога е много трудно да покажеш какво си направил само с визуални материали. Добре е да помислиш дали може да включиш детайли като:
обяснения как си стигнал(а) до решението,
какъв е бил проблемът на клиента,
какво е постигнато като резултат.
Примерна структура за case study:
Контекст: Какъв е бизнесът, какъв е бил проблемът?
Подход: Какви стъпки предприе?
Решение: Какво предложи като решение?
Резултат: Какво се подобри след реализацията?
Лично наблюдение: Какво научи ти от този проект?
Ако можеш да покажеш тези неща визуално - супер. Но не пречи да ги опишеш и в описанието/съдържанието на case study-то. Само така може да си сигурен, че потенциалния клиент ще го разбере напълно.
3. Онлайн присъствие, което е „живото ти портфолио“
Твоят LinkedIn, Instagram или личен блог са места, където хората скролват за 5 секунди и си правят извод:
Активен/а ли си? Актуален ли си?
Говориш ли на „езика на клиента“?
Изглеждаш ли като човек, с когото ще е лесно да се работи?
Ако не знаеш какво и къде да споделяш опит, ето няколко примера:
LinkedIn: 1-2 поста месечно с акцент върху проекти, мисловен процес, наблюдения от индустрията или кратки съвети. Включи контекст, какво си научил(а), или какво е било предизвикателството.
Instagram: по-визуално ориентирани проекти, behind-the-scenes, moodboards, reels с процеса. Поне 1 пост на 2 седмици или сторита, които поддържат активност. Ако пък искаш да растеш бързо - по данни от 2025 трябва да пускаш по 2 рийла и 1 карусел на седмица, както и сторита почти всеки ден.
Личен блог или сайт: по-дълги формати, case studies, статии с твоя гледна точка. Не е нужно да е често, важно е да има стойност.
4. Социално доказателство: хората вярват на хората
Нищо не изгражда доверие така, както мнението на друг клиент. Ако някой каже „работих с този човек и останах супер доволен“ – това тежи много повече от всяка реклама. 99% от моите клиенти идват от лични препоръки. Другия 1% оставям на случайни посещения от Behance, Dribbble или Instagram.
Как да събираш препоръки:
Помоли клиента с кратък имейл, след като сте приключили успешно: „Благодаря за работата по [името на проекта]. Ако имаш възможност, ще ми е полезно да споделиш кратко мнение, което мога да използвам като препоръка.“
Използвай LinkedIn Recommendations – те са видими и достоверни.
Използвай реални цитати в сайта си – с име, позиция и фирма (ако е позволено).
Bonus tip: ако клиентът пусне новия сайт/бранд, тагни го и му благодари публично. Може той да ти върне жеста.
5. Последователност: доверие не се гради с един пост
Еднократно усилие не е достатъчно. Доверието се гради с:
последователност в това как се позиционираш,
стил на комуникация,
качество на съдържание (дори да е рядко).
Какво можеш да направиш тази седмица:
Обнови описанието си в LinkedIn и сайта (1 параграф с ясно позициониране).
Напиши 1 case study по формулата от по-горе (дори и кратко).
Сподели 1 мисъл, въпрос или проектен урок в LinkedIn или Instagram.
Изпрати 1 съобщение с молба за препоръка на клиент, с когото току-що си приключил(а).
Заключение
Хората не работят с „услуги“. Работят с личности, на които имат доверие. Ако личният ти бранд показва ясно какво правиш, как мислиш и какво можеш да постигнеш – доверието идва още преди първия разговор.
Така, вместо да трябва да се доказваш, можеш да влезеш в първи разговор с клиент с преднина и да говорите за по-важните неща - от какво има нужда, как си представя успешния проект и колко пари може да инвестира в работата с теб.